До Гозо - вторият по големина остров от Малтийския архипелаг се стига с ферибот за 20 минути през тих и спокоен пролив. Пресичането му е приятно преживяване, особено когато корабът минава покрай Комино и Коминито – малките островчета между Малта и Гозо.

Комино е практически ненаселен, въпреки че прекрасните му плажове всяка година се пълнят с хиляди туристи и почитатели на слънцето. Кулата Santa Marjia, построена през 17 век, пресича иначе гладкия профил на острова. Най-популярна тук е Синята Лагуна – известна с един от най-красивите плажове в Малтийския архипелаг и с кристално сините си води.

Докато фериботът наближава пристанище Mgarr, по-зеленият остров Гозо спокойно ви очаква, за да ви очарова и впечатли с първичната си красота. Според легендата, това е островът, където Одисей е корабокруширал по път за Итака. Омир ни описва историята за красивата нимфа Калипсо, която живеела на острова. Тя се влюбила в пътешественика и го задържала седем години в плен, преди той да си спомни за своята жена и родина. Пещерата над залива Ramla Bay все още е известна като пещерата на Калипсо.

Естествено, най-добрият начин да прекарате почивката си тук е сами да опознаете красотите на местността. Гозо може да бъде обхванат много по-лесно, тъй като е по-малък от Малта и животът на него тече по-спокойно. Устройството на централния град Виктория напомня на Мдина – древната столица на Малта. Построен на върха на едно възвишение и ограден от високи защитни стени, Цитаделата (Малкият град) е успявал да побере цялото население на Гозо от страшните атаки на корсарите. Все пак, през 1555 г. турците успяват да проникнат през портата на града и да откарат всичките му жители в плен.

Пред колосалните храмове Ggigantia Temples (Джигантия Темпълс) в платото Xaghra човек трудно може да остане безразличен. Внушителните праисторически храмове са заобиколени от външна стена, направена от каменни блокове с огромен размер. Името Ggigantia буквално означава “място на великани”. Докато ги съзерцава, човек наистина може да се запита как строителите на храмовете са местели огромните каменни късове. Храмовете са едни от най-старите строителства в света и са категоризирани от UNESCO като Световно Наследство.

Още нещо, което заслужава да се види, е Лазурният прозорец (Azure Window) в Dwejra. Повечето селища на Гозо са запазили селскя си характер. Най-вероятно така е изглеждала и Малта преди години. Селските ниви, разделени от ниски каменни стени, фермерските къщи, на чиито покриви зреят тикви и около 600 вида диви цветя, с които дивите пейзажи изобилстват... всичко това е Гозо. Не е чудно, че човек винаги напуска Гозо с тъга и желание да се завърне.